Според православния календар подготовката за най-големия християнски празник – Възкресение –

Според православния календар подготовката за най-големия християнски празник –  Възкресение – се предхожда от Великият пост – Светата четири­десятница (всъщност, към 48 дни!).

Какво значи това?

В преобладаващата ни национална традиция бъл­гарското население, като една всеобща процедура, се е подготвяло за най-големия църковен празник – Въз­кресение Христово (Великден) с уместно дълъг интервал на духовно и физическо старание.

Всъщност, “на пост ” значи да си “на стража ”, т.е. да бъдеш духовно и телесно като боец на своя пост. “Positus “ на латински значи “поставен ”, в тази ситуация поста­вен на стража войник. Приема се, че всеки християнин следва да бди в този интервал по един по-особен метод за своето духовно и телесно филтриране и израства­не. С други думи, постът е интервал на обновяване, вътрешно превръщане (metanoia), на завръщане към себе си и Бога, който е там.

В ортодоксалната хрис­тиянска традиция човешкото тяло постоянно се е интер­претирало като органична и неизменима част от ли­чността на индивида. Неслучайно в една от главните вероизповедни формули на християните – Апостол­ския знак на вярата ( “Верую ”, “Credo ”), се използ­ва изразът “Възкресение на телата ”, т.е. “на плътта ” ( “carnis resurrectionem ”). Тялото е част от индивида и без него той е малоценен, в това число в нравствен смисъл. И в действителност, в случай че помислим, когато сме здра­ви и бодри, здрав и жизнен е и нашият дух. И назад – болният човек нормално е посърнал, скептичен, раздразним и даже злобен. Нашето крепко или болно тяло въздейства на нас самите доста повече, от­колкото допускаме. Тази наивна и подсъзнател­на връзка е известна от античност. Неслучайно още Ювенал споделя “Здрав дух в крепко тяло ”. Трудно е да бъдем доста положителни, когато сме заболели! Тъкмо тази естествена и органична взаимозависимост е предмет на религиозния пост. Затова той е не просто честен и нравствен пост, а също по този начин и наложително теле­сен, физиологичен пост . И там, където тази двойна традиция е забравена, там заболяванията порастват.

Какво е правел българинът  по време на Великия пост?

От историческите източници, останали от оно­ва време, се вижда, че нашите прабаби и прадядовци в действителност повече от двеста дни в годината са били в пости! При това е открито, че постите са спазвани поголовно и прецизно, в това число и от децата. Ни­кой не е готвел на децата настрана, те са консумирали също постна храна двеста дни в годината!

А постна храна значи: растителна храна без никакви скотски артикули. Нека повторим: На­шите прародители, с цел да бъдат здрави, повече от двеста дни в годината не са консумирали месо, млечни про­дукти, яйца. Нещо повече – в предишното българинът не е разполагал и с растително олио и затова не го е употребявал в този интервал! В църковния кален­дар е позволено единствено в празнични дни по време на поста риба и елей (когато го е имало). И дано доба­вим, че в православния календар и до ден сегашен няма промяна: канонът и в този момент, както и преди, пред­лага същия църковен пост!

Защо това е по този начин?

Защо е толкоз значимо да се постанова по този начин всеобщо на популацията самоограничение от всякаква животин­ска храна към двеста дни в годината?

В близкото минало на поста се гледаше като на отживялост. Нещо повече – като на недомислие, като опрощение за недоимъка, като мазохизъм и социал­на психопатология даже.

Известно е обаче, че всеобщите национални обичаи крият нормално някакъв доста значим и задължите­лен за оцеляването “архетип ” (модел). Днес учените – експерти по хранителна антропология с удивление откриват, че постите по този начин, както са практикувани, обезпечават една съвършена профилактична и лечеб­на стратегия на популацията. Удивителна е мъдрост­та, с която по време на пост се не разрешават таман жи­вотинските артикули . Защо? Защо не са неразрешени примерно морковите, бобът или житото да кажем?

Учените през днешния ден знаят, че човешкият тип Homo sapiens има тъкмо избрана хранителна формула. Ако тя се нарушава редовно, човек се разболява. Това е по този начин, тъй като таман животинските храни, като нерегу­лярна храна за индивида, таксуват организма с отпадни субстанции, които запушват органите и системите му. Така той развива на тип разнообразни болести (ви­соко кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, диабет, артрит, язва, колит и така нататък ), които в действителност имат един общ корен. Когато ние посредством поста прочис­тим организма си, тези болести, без значение от тяхното име, последователно си отиват. За актуалната медицина това към момента е необичайно, само че за природата е главният път за екологично равновесие и здраве.

Как можем да постим здравословно?

Известно е, че един неумело извършен пост може и да разболява. Човек може да развие анемия и дру­ги дефицитни положения, може да качи и непотребни килограми даже. Затова е извънредно значимо да знаем, че постната храна, която използваме, би трябвало да бъде добре уравновесена.

Тайната на здравето е  загадка на салдото и на равновесието.

Здравото тяло не би трябвало да има нито остатъци, нито недостиг. Много постоянно при болния човек има и двете по едно и също време.

Ние се нуждаем от 5 съществени групи нутриенти (хранителни вещества): белтъчини, въглехидра­ти, мазнини, витамини и минерали. Първите три се назовават макронутриенти и са нужни в по-големи количества. Вторите две се назовават микро­нутриенти и се нуждаем от тях в дребни, само че задължи­телни количества.

При трайна недоимъчност или остатък на който и да е нутриент, ние се разболяваме последователно. Но по какъв начин можем да изчислим нужната ни съразмерност? За благополучие това не е належащо! Природата има различен метод. Тъкмо по тази причина здравето е налично даже (и най-много!) и за животните! Ние просто би трябвало да си напомним коя е нашата човешка, видова храна и да я използваме в нейната цялост и многообразие.

От една страна постите са интервал, в който ние се връщаме към нашата естествена видова храна, която ни е отредена от природата и която гаранти­ра нашето здраве. От друга страна, постната храна, лишена от скотски артикули, следва да е ловко уравновесена, с цел да не ни поврежда. А това става по следния метод:

На процедура ежедневно в нашия хранителен рацион по време на пости би трябвало да участва следната формула:

Зърнени култури  +  бобени варива  +  сурови ядки

Зърнени култури са: киноа, ориз, царевица, елда (гречка), жито, лющено просо и овес, булгур и други

Бобени варива са: нахут, леща, грах, БИО соя, фасул, бакла.

Сурови ядки са: лющено конопено семе, небелен недопечен сусам (смила се), бадем, орех, лешник, тикве­но семе, лющен слънчоглед, шам-фъстък, кайсиева ядка и други (без фъстък!).

Желателно е комбинирането най-малко в границите на деня на допустимо повече от изброените култури . Само по този метод необятният набор от семена може да обезпечи хранителния баланс и в частност приема на нужните ни пълноценни белтъчи­ни.  Основният пропуск на вегетарианците и най-чес­тата неточност по време на пости е таман недоимъкът на пълноценни растителни белтъчини. Смесването на зърнени култури + бобени варива + сурови ядки обезпечава всички нужни аминокиселини – “строителните тухлички ” на белтъчините. Осем (де­вет) от тях, наречени “незаменими ” ( “есенциални ”) би трябвало постоянно да ги одобряваме с храната си, в про­тивен случай няма пълностоен биосинтез на белтъ­чини в нашия организъм. В резултат на това настъп­ват несъответствия и в пропорцията на другите съществени нутриенти, както и в цялата организмова обмяна.

Другото значимо предписание е да осигуряваме на всяко хранене порция сурова растителна храна: плодо­ве и зеленчуци. Плодовете, като сладка храна се употребяват постоянно на гладно и в никакъв случай не би трябвало да се употребяват за десерт върху друга храна или смесени с нея. В противоположен слу­чай захарите в тях ферментират и ни интоксикират. Суровите сезонни зеленчуци: моркови, ряпа, гулия, пащърнак, целина, хрян и така нататък можем и би трябвало да ги консумираме като салата преди или по време на вся­ко главно хранене, което включва гореспоменатата формула.

Вместо с олио, можем да омазним храната си със смлени ядки (орехи и др.), както и с  авансово обезсолени посредством изкисване зелени маслини без костилка , които по-късно можем да пасираме на пюре. Смесени, смлените сурови ядки и безсолното маслинено пюре дават една чудесна и вкусна “ма­йонеза ”, която можем да подправим с чесън и лимон и да прибавим към всички ястия след термичната им обработка. Всъщност, с положително умеене една постна кухня може да се трансформира и в един кулинарен де­ликатес! А със своя пълностоен състав на човешка, видова храна, тя ни профилактира и лекува. Всеки здрав човек може и следва да пости по този начин, както на­шите прародители са го правели, с цел да бъдат едни здрави българи, годни даже за тежък физически труд. Болни­ят човек има не по-малка потребност да пости, в противен случай – даже по-голяма! Тъкмо това е пътят за неговото здраве, тъй като е път към личната му човешка природа.

За болния обаче постът следва да се организира наложително под лекарско наблюдаване по ин­дивидуално формирана стратегия. И в никакъв случай само­дейно не трябва да се стопират изписаните до този миг медикаменти.

На Заговезни се поздравяваме нормално с “Леки пости! ”. Какво по-прекрасно от това да знаем към този момент, че постът не е интервал на изтезаване и лишаване, а об­ратно – интервал на възобновяване и наслада! Защото най-щастлив в действителност е здравият човек!

(Из книгата „ Горещи тематики в храненето “. Автор:  д-р Гайдурков)